Стара Европа
още не може да умре,
под овъглени белези
мощно тупти кръвта ѝ,
нахлува през канали,
артерии и вени,
стрелва се през плът и крайници
и съдовете на самото ѝ сърце,
омива отломките
и пепелта, и руините,
чак до Ногат,
Висла и Одер,
тупти дълбоко в крайбрежната ивица
на Ламанша и Атлантика.
Рим е нейното сърце,
Париж — друго,
Лондон, Берлин,
Хага и Мадрид.
Стара Европа има много сърца,
има много корони,
които никога не потъмняват.
Кажи Москва и почувствай:
ти си сам.
Назови Ню Йорк — и си
в чуждина.
Шанхай, Бенарес
са просто приключения,
Сидни и Рио:
поздрав от далеч.
Накъдето и да те гони
мечтата ти,
винаги се завръщаш
у дома в Атина,
във Виена или Осло.
Кажи само Европа
и се вслушай в сърцето си.
Между огън и лед
тлее априлски въздух.
Небето е по-близо
и по-сладка земята.
Одаите са тесни
и пълни с чувство.
Притиснати един до друг,
усещаш гробовете,
усещаш бащите
при всяка стъпка.
Вслушай се в сърцето си:
Европа не умира.
Тя не може да умре,
докато я обичаш.